Ерих Кестнер: „Не забравяйте никога детството си!“

“Как е възможно един възрастен човек да забрави дотолкова детството си, че един ден изобщо да не знае колко тъжни и нещастни могат да бъдат понякога децата? Използвам случая да ви помоля от сърце: Не забравяйте никога детството си!”

Това казва един от героите в романа на Ерих Кестнер от 1933 г. "Хвърчащата класна стая" – роман за деца, но и за възрастни.

Известният немски писател е написал много красиви истории: „Двойната Лотхен“, „Антон и Точица“, "Малкия мъж и Малката мис", "Това се случи на 35 май" и е носител на Андерсеновата награда за литература.

Снимка: helikon.bg

Ето още мъдрост от книгата за петте момчета, живеещи в пансион и техните първи житейски перипетии:

“Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете “гроги”. Защото боксьорските ръкавици на живота са дяволски големи, момчета. Ако изядеш една такава плесница, без да си подготвен за нея, достатъчно е след това само някоя от малките стайни мушици да кихне, за да се проснеш с цялата си дължина."

И още един цитат на Ерих Кестнер за онези моменти, които никога не се забравят:

“Някои хора изхвърлят детството си като стара шапка. Забравят за него като за телефонен номер, който вече не е валиден. Били са деца, после са станали възрастни, но какво са сега? Единствено тези, които порастват, но продължават да бъдат деца, са хора."